ИСКРЯ̀Щ, -а, -о, мн. -и, прил. За светлинен източник, течност, очи и под. – който изпуска, излъчва искри или отблясъци като искри. Вълков напълни чашите със светлорозово, искрящо вино. Ст. Марков, ДБ, 181. Бенгалските огньове ръсеха наоколо водопади от искрящи звездички. П. Бобев, ГЕ, 11. Отрядът като разпънат синджир зачерни тук-таме искрящата белота на снега. М. Яворски, ХСП, 288. Искрящ метал. Искрящ поглед. Искрящо море. Искрящи вълни. Искрящ сняг. Обр. Критиката заговорва без всякаква резерва за младия искрящ талант. ЛФ, 1958, бр. 2, 2. Искряща жизнерадост.