ЍСКЪРСКИ1, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до река Искър. Когато модата накара столичаните да дирят прохладни искърски бани, тия уродливи здания ще отстъпят място на прилични летни къщици. Ив. Вазов, Съч. XVII, 38. Поради доброто гледане взеха да дават повече мляко и местните искърски крави. Ст. Даскалов, СЛ, 275. Искърски пясък. Искърска риба.
◊ <Сиво> искърско говедо. Разновидност на породата българско сиво говедо, която се отглежда по поречията на Искър, Вит, Осъм и Росица и се отличава със слаба млечност и висока работоспособност. – У нас, в България, селският труженик е създателят на искърското говедо, на карнобатската овца. Ст. Поптонев, ОБЛ, 235. Всичко, което беше чул и видял в курсовете, Христака го сподели с другарите си от кравефермата: за изкуственото осеменяване, за кръстосването на разните породи – сименталки, монтафонки, садовско, сиво искърско. Ил. Волен, МДС, 207. Най-приспособено за българските условия със своята голяма издръжливост и работоспособност, при невзискателност към храна и гледане, се оказало местното сиво искърско говедо. Р. Даскалов, БО I, 273.
ЍСКЪРСКИ2, -а, -о, мн. -и. Прил. от (Нови) Искър (град до София).