ИСЛА̀НДСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до Исландия и до исландец. Исландският език принадлежи (заедно с норвежкия) към западния клон на скандинавската група от германските езици. С. Кюпрюбашиев, И, 74. Исландска песен. Исландски народ. Исландска носия.

Исландски калцит (шпат). Геол. Прозрачен минерал, разновидност на калцита, със силно изразено двойно пречупване на светлината, който се използва за направа на оптически инструменти. Калцитът е много чиста форма на калциев карбонат и често се среща в големи прозрачни кристали, наречени исландски калцит. Хим. IX кл, 1950, 44. Като оптични среди за изработване на някои специални оптични елементи се използват и други прозрачни материали. Широко приложение намира исландският шпат, т.е. чистият прозрачен двоеломен калцит. Н. Николов, М, 308. Исландски лишей (мъх). Лишей, който се среща в иглолистните гори и има храстовидно, разклонено тяло със сивозеленикав цвят. Исландският лишей се развива върху почвата и върху стари пънове в иглолистните гори на по-високите наши планини. Той има храстовидно, разклонено тяло. Бтн VI кл, 89.


Източник: Речник на българския език (онлайн)