ИСЛЯ̀МЕЦ, мн. -мци, м. Рядко. Човек, който изповядва исляма. Арабинът говореше на български, а Фръжин потъваше в земята от срам, от страх, от ужас за нея, кълнеше се, че ще я изтръгне из ръцете на ислямците. Д. Добревски, БИ, 165.
