ИСЛЯМИЗЍРАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от ислямизирам като прил. 1. Истор. По времето на Османската империя – който е приел (обикн. насилствено) исляма, който е станал мюсюлманин; помохамеданчен, потурчен. Пет века поробителят не можа да наложи езика си на ислямизираните българи в Родопите. Н. Хайтов, ТКБ I [еа]. Мидхат паша признава, че през 1878 г. в България е имало повече от един милион насилствено ислямизирани българи. Д. Шишманов, НИМБ, 30.
2. Полит. Който е приел исляма вследствие на непрестанна и настойчива агитация. Много по-активно протичат обаче тези процеси във Франция, където през 2002 г. около 100 хиляди души са приели исляма. Във Великобритания през същата тази година ислямизираните са петдесет хиляди души. Н. Дюлгерова, ДПВ, 21.
3. Полит. За район, държава и др. – който е заселен с мюсюлмани вследствие на политически и икономически процеси. Македония или поне част от нея също е на път да се превърне в ислямизирана територия. Д, 2017, бр. 103 [еа]. Трябва да се мисли и за вариант, при който ще се озовем между Азия и ислямизирана и нестабилна Западна Европа. Земя, 2016, бр. 210 [еа].