ИСЛЯМИЗЍРАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от ислямизирам и от ислямизирам се. Известни са и опити за насилствено ислямизиране на мъже, които се отличават с ум, сръчност и дързост. Такъв е случаят например със софийския златар Георги от Кратово, който демонстративно отказал да приеме исляма, поради което е осъден на смърт и изгорен на клада от фанатизирани тълпи. К. Косев, КИ, 25. Скандалът стана повод за остри критики дори и от страна на натовски съюзници, които видяха в действията на Анкара опити за ислямизиране на Сирия. Д, 2015, бр. 241 [еа]. Знаменитият поход на Запад, предприет в 681 – 683 г. от големия арабски пълководец Окба ибн Нафи, изиграл решаваща роля в ислямизирането на страната. Д. Душанов, А, 53.