ИСЛЯМЍЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Книж. Учение за исляма, изложено в Корана; ислямство1. Гърция с всеки нов ден все повече попадаше в мрежите на Палмерстон, а това означаваше разкъсване на православното единство против ислямизма. Ст. Дичев, ЗС I, 299. Аристократията възприе ислямизма и някои си от началниците ѝ дръжат и до днес. Ив. Богоров, КГ, 179. Хатихумаюнът формално обещаваше приемването на християните във военна и гражданска служба, макар главното начало на Корана и да е разпространението на ислямизма със силата на оружието. НБ, 1876, бр. 56, 217.
– Ив. Богоров, Всеобща география за децата, 1843. – Други (остар.) форми: исламѝзъм, исламѝсъм.