ИСЛЯ̀МСТВО1, мн. няма, ср. Рел. 1. Ислям, мюсюлманство. Икономическият натиск през XVIII в. заставил част от населението на Добралък да приеме ислямството. Н. Хайтов, АМ, 222. Ислямство или моамеданска вяра влада в Африка. Ив. Богоров, КГ, 80. Ислямството е една религия, която не може нито да ся умякчи, нито да са преобрази. НБ, 1876, бр. 56, 217.
2. Учение за исляма; ислямизъм. Религиозните и обществените начала на ислямството са крайно противоположни на началата на християнството. НБ, 1876, бр. 55, 212. Споряд Корана сичките деца [на потурчени], раждаеми, носили със себе си разположение към ислямството. БКн, 1859, април, кн. 2, ч. I, 220.
– Български книжици, 1859, април, кн. 2, ч. I.
ИСЛЯ̀МСТВО2, мн. няма, ср. Събир. Всички хора, които изповядват исляма. Ислямството в Азия се обединява за борба срещу християнството. Претенциите на турските султани да бъдат халифи на цялото ислямство са поддържани от много мохамедани. БСб, 1908, кн. 9, 591.