ИСМАИЛЍЗЪМ м. Рел. Религиозно движение, което принадлежи на шиитския клон на исляма, основано от Исмаил към края на VIII век, разпространено в Северна Африка, Египет, Палестина, Сирия, Йемен, считано от ортодоксалните шиити за секта.
– От араб.
