ИСПА̀НЕЦ, мн. -нци, м. Човек, който по произход е от Испания, жител е на Испания. Легионът бе интересно международно сборище: немци, испанци, мароканци, югославяни. Ал. Гетман, ВС, 330. До доктора седи един испанец, прокурор на касационния съд в Мадрид. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 3, 30. – В борбата с биковете испанците употребяват червени плащове – хем да ги дразнят, хем да отклоняват ударите! Хр. Смирненски, Съч. ІІІ, 93. Половин час до тръгването почнаха да капят един по един, а сетне потекоха цели групи пътници за Новия свят. Какви не щеш нации и езици: немци, италианци, испанци, поляци. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 3, 27.