ИСПЀНЧ м. Истор. По време на османското иго – поземлен личен данък, плащан от всеки възрастен немюсюлманин. Тогаз Бояна месеше хляб, а баща ѝ чупеше съчки за огъня и се оплакваше от зулумлуците на еничарите и заптиетата, от тежкия харач, от испенча, десетъка и другите берии. М. Марчевски, П, 21.
– От перс. през тур. ispenç.