ИСПОЛЍНКА ж. Жена исполин. Кой стопанисваше прочее това необикновено жилище и тези груби мебели с нечовешка големина? Това бе тя, тази исполинка в расо, която седеше в дъбовия стол, направен по нейна мярка, стегнат отвсякъде с дебели железни скоби, за да може да удържи нейната тежест. Я. Язова, Б [еа].


Източник: Речник на българския език (онлайн)