ИСПОЛЍНСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е извънредно голям, с извънредно големи размери; огромен, гигантски. Той беше человек около петдесетгодишен, с висок исполински ръст, леко приведен, но строен още. Ив. Вазов, Съч. XXII, 12. В най-предните редици [на пехотинците] се мяркаше едрата, исполинска фигура на командира им. Ив. Мартинов, ДТ, 173–174. На запад се възправяше исполинският купол на Рила, потънала в снегове. Л. Стоянов, Б, 114–115. Пред него се бе изправила с исполинската си снага планината, която опираше в тъмното небе. К. Ламбрев, СП, 53. Исполински размери. Исполинска стъпка. Исполински сили.
ИСПОЛЍНСКИ. Нареч. от прил. исполински. Исполински е надиплена мощната му [на Балкана] гръд, насечена от долове, прорязана от рътлини. Ем. Станев, ЯГ, 102.