ИСТ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. и диал. Същи. Трябва да признаем, че ако не със същото надменно пренебрежение в езика, то поне с истата безпощадна категоричност д-р Кръстев осъжда и някои от своите първи работи в критиката. С. Радев, Худ., 1906, кн. 4–5, 20. Двата края на земната ос, сиреч двата полюса, глядат всякога към истите точки на небото. Ив. Богоров, КГ, 30. Месото на една крава мършава и стара е пак по-добро от месото на един вол, който е в истото состояние. ЦВ, 1857, бр. 342, 165.
– Друга форма: ѝсти.
ИСТ, обикн. мн. ѝсти, м. Рядко. Книж. Ирон. Човек, свързан с дадена идеология (от наставка с обобщаващо значение, декомпозирана от думи като социалист, марксист и под.). – Понеже човек трябва да бъде у нас някакъв ист, то аз ще ви кажа какъв съм. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 83. Всички фракционни борби в комунистическите партии, водени в миналото от разни десни и „леви“, троцкисти и други „исти“, бяха резултат на буржоазното проникване под разни форми в редовете на работническата класа и комунистическите партии. РД, 1950, бр. 147, 4.