ИСТАНБОЛЍЯ, -та, мн. -ѝи, м. Остар. Истанбулец. – Ваше величество, вие сте истанболия, но добре знаете, че турци, родени също в Истанбул, са врагове на вашия род. Отговорен ли сте за техните дела? Хр. Бръзицов, НЦ, 215.

– Друга форма: истàмбулѝя.


Източник: Речник на българския език (онлайн)