ИСТАНБУ̀ЛСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от Истанбул. Вуйна му наистина имаше лошия навик да употребява много силни и тежки парфюми. Може би тая изискана столична дама с римско лице не се е различавала по вкусовете си от обикновените истанбулски гювендии, както някога се изразяваше тейко му. П. Вежинов, НБК, 154. Съществуват няколко легендарни версии за произхода на името. Едната от тях гласи, че селото е кръстено Галата през периода на османското владичество, когато тук било заселено население от Турция. От това обяснение личи, че се прави пряка връзка с истанбулския квартал Галата. И. Кюркчиева, СБМ [еа].
◊ Истанбулски бряст. Диал. Дърво див орех, от което се добиват прави греди, използвани обикновено за строеж на покриви.
– Друга форма: истàмбу̀лски.