ИСТЀРИКА ж. 1. Мед. Припадък от истерия, който се изразява във внезапни преходи от смях към сълзи; истерична криза. В един обор, когато един кон удря с копито земята, често бива последван от другите коне, тъкмо тъй както се случва, когато много деца стоят на едно място: щом някое от тях има истерика или епилепсия, то става понякога подбудителна причина за нервни смущения у мнозинството измежду останалите. Бис., 1913, кн. 19 [еа].
2. Прен. Разг. Неодобр. Възбудено нервно състояние, в което човек не контролира изразите и постъпките си; истерия. Когато се спускахме от Рожен към Соколовци в подножието на стръмните и страховити баири, тя изпадна в истерика и почти завика: „Боже мой, къде отиваме?“. Н. Хайтов, ШГ, 105. – Подлец! – презрително каза Карталов. – Нищо няма да ви кажа. – Обиждате? Добре, аз няма да викам, няма да удрям с юмрук по масата. Истериката е признак на слабост. А слабите сте вие. М. Марчевски, МП, 65. Че като скочи оная ми ти мадам Помпадур от креслото, че като изпадна в истерика и започна да крещи – стените на бръснарницата затрепераха. Ала веднага след това гласът на разярената жена изгуби внезапно силата си. Св. Минков, РТК, 183–184. Мисълта около преселението става за Вълко някакъв кошмар, превръща се в психоза, поради която той се кара с другите, вика, лудува, плаче, изпада в истерика. Г. Цанев, Избр. съч. I, 150.
– От лат. hystericus през рус. истерика. – Друга (остар.) форма: хистѐрика.