ИСТЕРЍЧАВ, -а, -о, мн. -и, прил. Индив. Истеричен, истерически. Съседката тичаше през двора и викаше на селянката, че е истеричава, че е припадничава и че трябва да я откарат в лудницата. Й. Радичков, В, 128. Тя [козата] врещеше непрекъснато – чуваше се още отдалече истеричавото ѝ врещене. Й. Радичков, СР, 16.