ИСТЕРЍЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Мед. Който страда от истерия. Това се наблюдава не само в състоянието на хипноза, но и у истерични хора, у които напр. присъствието в стаята на някое миризливо вещество, съвсем незабележно за нормален човек, предизвиква явления. Бес., 1899, бр. 1, 29. Истеричната жена се характеризира със своя лек, непостоянен и капризен характер и понякога е необикновено сластолюбива. ПрЛ, 1943, кн. 5–6, 81.
2. Който се дължи на истерия, който е причинен от истерия; истерически. Тя изплака високо и безпомощно, блъсна главата си в миндера и мършавото ѝ тяло се разтресе от истерични спазми. Ем. Станев, ИК I и II, 439. Дори не забеляза как те го потупваха успокоително по рамото, уверени, че и този истеричен пристъп на техния владетел вече ще мине. В. Геновска, СГ, 415. Истеричен смях.
3. Прен. Който изразява напрегнато нервно състояние, силна нервна възбуда; налудничав, истерически. Някакво почти истерично желание да приказва го бе прихванало и Жак притискаше ръце в режещия ръб на белезниците, за да се свести, да премълчи, да чуе отново бързия настойчив шепот: „Не дрънкай“. Б. Райнов, ДВ, 210. Ученическите години на Спиридон Спасов бяха отровени с омраза и злоба. Те бяха години на страшна война, на истерични крясъци за нов ред. М. Марчевски, П, 137.
– От лат. hystericus през рус. истеричный. – Друга (остар.) форма: хистерѝчен.