ИСТЕРЍЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Истеричен. От страшната нощ във воденицата Марийка придоби болест на истерическо припадане. Ив. Вазов, СбНУ III, 30. В същия този момент зад гърба ми едно истерическо „ха-ха-ха-ха!“ разцепи въздуха Ал. Константинов, БГ, 10.
– Друга (остар.) форма: хистерѝчески.
ИСТЕРЍЧЕСКИ. Рядко. Нареч. от прил. истерически; истерично. От страшната нощ във воденицата Марийка придоби болест – истерически да припада. Ив. Вазов, Съч. ХХІІІ, 200. Цонка хълцаше истерически. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 138.