ИСТЕРЍЧКА ж. 1. Мед. Жена, която страда от истерия. Пристигането ѝ се чуваше още от вратата на отделението – вопли на мъченик се разнасяха и първия път, когато се случи да дойде от къщи в такова състояние, всички наскачахме да видим кой е. По-нататък ѝ свикнахме. Опитваха се да я изкарат истеричка. Р. Стоянова, ХПН [еа].
2. Прен. Разг. Неодобр. Жена, която често изпада в напрегнато, нервно състояние, в силна възбуда, поради което лесно избухва, кара се, крещи и под. Заради неговите изневери тя се е превърнала от спокойна и уравновесена жена в истеричка с разбити нерви. П, 2003, бр. 6 [еа].