ИСТЀЦ, мн. -тцѝ, м. Остар. Юрид. Ищец. – Ти, Минко, ще попълваш призовките на истците, а ти, Динчо, за ответниците. Г. Белев, ПЕМ, 102. Истецът и ответникът си честитяха вътрешно избора на защитниците си. Ив. Вазов, Съч. IX, 27.
– Рус. истец.
