ЍСТИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. и диал. Същи. Четете едно по друго „Тъмен герой“, „Една българка“, „Изпъдения марш“. Какви чувства различни в тия три разказа и как в различни форми са получили от таланта на писателя един и исти печат от художествено съвършенство. К. Величков, ПССъч. VIII, 152. Четирте деяния на алгебрическите дроби са правят с истите правила и с истия начин, както и в аритметиката. Хр. Ваклидов, НАУ (превод), 25. А пак невестата си седела во тая истата одая, къде шчо беше я остаил първата вечер. Нар. прик., СбКШ, 24. А що бяха легенски христяне! / ..; / сестри имат, като десна ръка; / своя брата, като десно око; / своя снаха, като иста сестра. Нар. пес., СбБрМ, 27–28.
– Друга форма: ист.