ЍСТИНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Остар. Истински; истинит. Кога се пробуди по зори, тя всичко помнеше, всичко, но дълго не можеше да разпознае кое беше истинното и кое бе чист сън. Ив. Вазов, Съч. VII, 115. Само от противоречието на мненията се изработва истината, се намирва истинният път. Ас. Златаров, Избр. съч. ІІІ, 390. Вестникът известил в един от броевете си, че тия слухове не са истинни. Дун., 1866, бр. 129, 2. Истинна помощ, истинно съчувствие и истинна поддръжка не може да очаква човек ни от един деспот, който е научен да повелява и да тирани света. БГл, 3.