ИСТИНЍТ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Истински; истинен. Истина, че това дело твърде лесно може да са покаже на читателите ми малко преувеличено; но аз ги уверявам, че Ильовите разкази са истинити и непреувеличени. П. Хитов, МП, 132. „През тия дни са обяви във вестниците, че затворените в заптието за политически причини са освободени. Ние не знаеме доколко е това истинито.“ С, 1872, бр. 31, 248.