ЍСТИННОСТ, -ттà, мн. няма, ж. Книж. Качество на истински, на достоверен; правота. Бешков дири истинността на характерите и с щрихата, и със словото, и с музиката. Е. Каранфилов, Б III, 111. Животът, практиката си остава като критерий за истинността на изображението. Г. Цанев, СИБЛ, 377.


Източник: Речник на българския език (онлайн)