ИСТИНОЛЮ̀БЕЦ, мн. -бци, м. Остар. Книж. Човек, който обича истината. Който говори правото и приказва само за неща, които ги има или са станали, той ся казува прав, истинолюбец. П. Р. Славейков, ПЧ, 28–29. В състояние ли са най-страшните мъки да потъпчат съвестта на един толкоз ревностен истинолюбец? Г. Бенев, Лет., 1873, 120.