ЍСТИНСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който съответства на истината, на действителността, който отговаря на фактите; реален, действителен. Тия думи, изпълнени с такава безкрайна любов, бяха го вълнували и по-рано, но едвам сега като че откриваше истинския им смисъл. Й. Йовков, Ж 1945, 94. А още след миг тя призна в сърцето си и истинската причина на тази толкова вълнуваща радост – обича го, обича Пауна. Г. Райчев, ЗК, 169. – Е, как се казваш? – запита Камен. Младият овчар не каза истинското си име. К. Ламбрев, СП, 215. Истински случай.
2. Който е неподправен, същински, автентичен, чист. Една сутрин Боян излезе рано от дома си и отиде да навести Дора. Искаше да пие при нея истинско кафе. М. Грубешлиева, ПИУ, 209. След щателно проучване той установил, че това е истински диамант. К, 1963, кн. 3, 27. Който зима и дава гореказаните монети, като мисли, че са истински, не ся счита за виновен в прокарванието на фалшиви монети. Ф. Перец и др., НЗ, 41. – Ще кажа на сестрата да ни направи по едно кафе. А преди кафето ще пием по един коняк. Истински французки коняк! Ем. Станев, ИК I и II, 220. Истинско злато. Истински перли.
3. Който съществува или който е някакъв не само привидно, външно, по форма, а е такъв, какъвто трябва да бъде; действителен. – Аз ще да съобщя, че в еди-кое село живее един истински даскал, който макар и да е гяурин, но заслужава да са почита на равна степен с правоверните. З. Стоянов, ЗБВ І, 159. Истинска майка е само оная, която сама си отдои и отгляда чадото. Й. Груев, КН 7 (превод), 26.
4. Разг. Който е подобен в най-висока степен на някого или нещо; същински. Горе на гребена изведнъж ни обля истински дъжд от куршуми. Й. Йовков, Разк. II, 111. Всички пушеха и кълбата от дим, които изпущаха, образуваха над главите на присъствуващите истински облак. К. Величков, ПССъч. I, 28. – Уверявам ви, че тия [млади] момиченца са истински артистки: тие свирят добре с цигулка, с виолончело. С, 1872, бр. 40, 319. С една дума, Кирил и Методий са извършвале с истинско апостолско усърдие онова свято дело. КМБП, 49. // За по-силно подчертаване на силата, степента на означеното със съществителното, към което се отнася прилагателното. Това [смъртта на детето] беше неговата първа истинска скръб, която го удари отведнъж и така дълбоко. Д. Талев, ЖС, 97. Той с истинска радост посрещна идването на дяда Мина. Ив. Вазов. Съч. XXII, 165. Рукна порой от снежинки. Истинска зимна виелица. П. Бобев, Г, 73. Никола наблюдава движението на веригите и изпада в истински възторг. – Господи! – говори той, – какви момчета! Маладци! Вървят си, вървят ей тъй... Й. Йовков, Разк. I, 78–79. Той пиеше с истинско удоволствие кафето си. М. Грубешлиева, ПП, 115. Тинчо се почеса зад ухото и се замисли. – Ами ако... – посочи им той недвусмислено пропастта. Момчетата се спогледаха. Беше истинска лудост, ако някой се реши да слезе оттука заради някакви си череши. П. Проданов, С, 133. Както е знайно, въстанието се потопи в истинско кърваво море. Г. Бенев, БК (превод), 53.
ЍСТИНСКИ. Нареч. от прил. истински; действително, наистина. Кръвните обиди, нанесени на народа ни, удариха истински патриотическата му струна. Ал. Константинов, Съч., 93. – Да живееш истински, ще каже, да живееш по съвест. Ст. Чилингиров, ХНН, 143. „Ако желаем от сърце и истински доброто на народа си, то трябва да залегнем за неговото просвещение.“ У, 1871, бр. 21, 322. Всички вънкашни преправки и пригладки могат донейде излъга окото на някой недобре просветен чловек, но никога няма да измамят окото на оногова, който истински познава, что е съща хубост. КН, 1873, кн. 5, 31–32.