ИСТИНТАКЧЍЯ, мн. -ѝи, м. Остар. В Османската империя – следовател. Един ден властите ме арестуваха. Когато скоро след пристиганието ми в Одрин ме изкараха пръв път пред истинтакчията, името на когото сега не помня, аз му разказах цялата си история. П. Р. Славейков, БП II, ХІІІ–XIV. На другия ден ма извадиха на изпит пред каймакамина, гдето присъствуваше още кадията и следователят Мустафа ефенди, за когото самите турци затворници говореха, че той им изгорил душицата, т.е. много строг и хитър „истинтакчия“ бил. З. Стоянов, ЗБВ III, 88.
– Друга форма: истиндакчѝя.