ИСТÒМА ж. Книж. Поет. Състояние на приятна отпадналост, умора. Той потъваше в такава сладостна истома, че не му се щеше да напрегне паметта си, да спре мисъл върху някакъв спомен. Ст. Загорчинов, ДП, 488. След някоя дълга неподвижност чувствуваше движението на своето тяло със сладостна истома. Ст. Загорчинов, ЛСС, 73.
– Рус. истома.