ИСТÒРИЙКА ж. Умал. от история (в 4 знач.). Разправял ни е толкова много историйки, в които обикновено главният герой е самият той, че за да са станали в действителност, са му нужни поне още двадесет години живот. К. Грозев, СС, 104. Той гледаше с триумфален поглед другарите си, които слушаха с лакомо внимание тая историйка. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 8. Тогава Андреев не само че не беше така равнодушен към нежния пол, но имаше и няколко любовни историйки, една от които дори и много шумна на времето си. Д. Калфов, Избр. разк., 63.