ИСТÒРИЯ, мн. -ии, ж. 1. Наука за миналото на народите и тяхното развитие, основана на писмени документи и други паметници. Народ, който е вписал в историята победи като тая при Люлебургас, той не умира и не заглъхва Ас. Златаров, Избр. съч. ІІ, 206. Тъкмо през време на тези [гимнастически] упражнения Васил Иванов Дякона приема третото си име, с което живее в историята и в съзнанието на своя народ. Ив. Унджиев, ВЛ, 54. Оказало се, че тези глинени плочки пазят тайни за историята, културата и бита на народи, отдавна слезли от историческата арена. Матем., 1965, кн. 2, 2.
2. Само ед. Тази наука като учебен предмет. Виждах моите другари – съученици от кръжока, насядали двама по двама на чиновете в час по история. П. Михайлов, МП, 26. Предметът, по който изпитваха, беше българска история, кратката. Ив. Вазов, Съч. XXII, 68.
3. Разг. Учебник по този предмет. Аз не ща да ви разказвам тук надълго и широко, че ний българите сме от словенско произхождение. Тези работи вий ще четете в особни книги – истории. С. Бобчев, ПОС (превод), 53. Купих си нова история. Старата се беше разкъсала.
4. Обикн. с несъгл. опред. Наука за миналото на някой дял от научното познание и изкуствата. Атон е съхранил грамадно литературно богатство, множество документи и паметници, ценни за историята на българския език и литература. Б. Пенев, НБВ, 42. Михалаки Георгиев остана да живее в съзнанието му [на мнозинството] като един от най-добрите наши хумористи, чието име завинаги ще бъде една истинска украса в страниците на българската литературна история. Ст. Чилингиров, СбЦГМГ, 130. Едно от най-светлите имена в историята на математиката и механиката е името на безсмъртния сиракузец Архимед. Матем., 1967, кн. 2, 1. История на музиката. История на изкуството.
5. Само ед. Ход, развитие на нещо. Историята на бунта се излива в ушите ми като нагорещено олово. Л. Стоянов, X, 49. Елин Пелин е съумял да изтъкне социалния смисъл на реалните факти, които е наблюдавал в живота, и чрез единичния случай да разкрие онова, което е типично за епохата. Творческата история на повестта ни потвърждава това. Лит. XI кл, 101. Връщаме [водораслите] обратно в матерния разтвор на трите соли, изкристализирваме хлоридите и историята се повтаря – водораслите се включват между кристалите. К, 1963, кн. 7, 3.
6. Минало. Противоп. бъдеще. Както е известно, нашата родина беше изостанала земеделска страна с примитивно селско стопанство и слабо развита промишленост. Сега всичко това е история. ВН, 1960, бр. 2696, 1. Този град [Димитровград] няма история. Каквито и разкопки да правите, тук не ще откриете останки от древни крепостни стени. ОФ, 1958, бр. 4168, 2. // Нещо, което вече не съществува или не се употребява. Не, няма ги вече есесовците. Те са история. П. Велков, СДН, 466. Митингите на Площада на републиката вече са история. Дем., 2001, бр. 213 [еа]. Няма ги вече воловете и ралото. Те са история. Δ Домашният тъкачен стан вече е история.
7. Някаква случка, приключение, произшествие. – Тук стана нещо лошо. Убиха Величка от Жеруна. И при други дървета се спира Крайналията и други хайдушки истории разказва. Й. Йовков, СЛ, 187. Боеше се от председателя като яре от вълк. Приказваха, шушнеше се, че председателят го държал в ръцете си заради някаква женска история. А. Гуляшки, ЗР, 268. Митьо разказва ловджийските си истории с най-голямо увлечение. Й. Йовков, ПК, 59. За първи път почувствувах непреодолимо желание да напиша разказ, когато прочетох покъртителната история за вълчицата и за греха на пастира Иван Белин. С. Северняк, ОНК, 200.
◊ Естествена история. 1. Наука, която изучава, описва и класифицира живата природа. Всичко си стои непокътнато и всичко ни напомня за учителя по естествена история. К. Калчев УЧС, 23. 2. Тази наука като учебен предмет. Обичах часовете по естествена история. 3. Учебник по този предмет.
~ Влизам / вляза (оставам / остана) в <страниците на> историята. Книж. За историческа личност или събитие – оставам в паметта на хората. Най-отпред върху палубата [на крайцера „Аврора“] е монтирано оръдието, което изпрати втория снаряд срещу Зимния дворец и влезе навеки в историята. А. Каралийчев, ПД, 199. На 12/24.IV.1877 г. Русия обявила война, която влязла в историята на нашия народ под името „Освободителна“. Ист. VII кл, 84. Връщам / върна колелото на историята <назад>. Книж. Спирам естествения, закономерния ход на историческото развитие, преча на прогреса. Човечеството трябва да се срами, че върна колелото на историята назад, като възкреси робството под нова форма – безправно положение на малцинствата. О, 1929, бр. 416, 1. Жива история съм. Разг. Свидетел съм на исторически събития от живота на отделни видни личности и под., които добре помня и разказвам. Всяка дреболия около нас ни говореше за рано загиналия поет. Тома Измирлиев беше жива история на всяка стъпка от неговия живот. Г. Караславов, Избр. съч. IV, 136. Старецът беше живата история на селото. От него можеше да се научи много за станали събития, за живели хора. Историята мълчи. Разг. Нищо не се знае, нищо не е известно във връзка с някакъв въпрос. Тук, дето се казва, историята мълчи – не можеш да твърдиш, че Враца е била съюзник на Пазвантоглу, нито негов враг. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 161. Какво е станало пο-нататък, не се знае. Историята мълчи. К. Кюлявков, ОЛ, 14. Минавам / мина в историята. Книж. За явление, организация, факт с обществено значение – бивам забравен. Вътрешната организация можеше да се смята като минала в историята, Тодор Александров я възкреси. С. Радев, ТВБВ [еа]. Твърде е възможно още една професия – тази на риболовците, да мине в историята. К, 1974, кн. 8 [еа]. Старият колониализъм, който се опираше на откритото военно и политическо насилие, банкрутира и мина в историята. ВН, 1960, бр. 2642, 2.
– Γρ. ἱστορία.