ИТАЛИА̀НЧЕ, мн. -та, ср. 1. Дете от италиански произход. – Това е Таймс скуер – каза италианчето. Ал. Бабек, МЕ, 104.
2. Млад италианец или млада италианка. Примирена със съдбата, старицата се обръща към своя италианец и вдига рамене. – Чу ли, италианче: няма бог. Излязла е такава наредба, няма какво. Да пази бог нас и тая къща. – Добре, добре! – съгласи се италианецът. Брат., 1971, бр. 515, 8.