ИТАЛЍЙСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е свързан с италийците и с едноименния полуостров. Папската държава пък беше сместена в края на кралство Италия. Тази държава представляваше нещо като пояс през средата на италийския ботуш. Й. Вълчев, СКН, 296. Друга причина за победата на Рим се крие в това, че италийските съюзници на Рим от Средна Италия останали верни на римляните. Ист. V кл, 119. Срещу незначителни подаяния в храна и пари богатите римски робовладелци при избори откупували гласовете на разорените селяни. Така италийските селяни се превръщали масово в безполезна за обществото тълпа. Ист. V кл, 126.


Източник: Речник на българския език (онлайн)