ИТЀРБИЙ, -ият, -ия, мн. няма, м. Хим. Химически елемент Yb от групата на лантанидите, който се среща в природата като спътник на итрия и има ограничено техническо приложение. Итербият е метал с относително тегло 7,01, топи се при 824°С. К, 1964, кн. 4, 22.
– От швед. собств.