ИТÒГ м. Остар. Книж. Равносметка, резултат, заключение. Трябваше след години на самозабрава и лутане да дойда тук, сред тишината на равна Добруджа, да тегля итог на моите дела и да се зачервя от тях. Ив. Кирилов, Съч. II, 82. Защото е невъзможно да няма и таквиз един-двама, които да имат лоши мисли и от зло сърце да действуват. Но един, двама и трима не съставят цяло и не могат да натежат в общия итог, та по тях не може и да ся съди за всички зле. П. Р. Славейков, ГУ, 71. Пристъпят мълком сенки строги / и с тях пристъпя странно сам / часът на черните итоги – / на разкаяние и срам... Д. Дебелянов, С 1946, 95. Безумец, то играй си с тебе, / като дете със топка еластична, – / къдет те тласне, мятай се нататък; / и пак прави каквито щеш итоги! Π. Π. Славейков, Мис., 1892, кн. 9–10, 81.
– Рус. итог.