ЍТРИЙ, -ият, -ия, мн. няма, м. Хим. Химичен елемент Y, който се среща в природата заедно с други редки елементи, чиито съединения намират приложения в радиоелектрониката и медицината. По химическите си свойства итрият много прилича на лантаноидите и в природата се среща винаги съединен с тях. К, 1964, кн. 4, 22. Малко познатите елементи галий, индий и итрий не се срещат в по-големи количества от 0,01%, но са разсеяни на много места по земната кора. К, 1963, кн. 8, 13. Елементи от подгрупата на скандий, итрий в свободно състояние почти не намират приложение. Н. Николов, М, 17.
– Лат. ittrium.