ЍФА ж. Товарен автомобил марка „ИФА“, произвеждан в ГДР от 1965 до 1990 г. Москвичът лети, надмина ифата, в която беше Лилиев. Г. Константинов, НЛ, 140. Половин час по-късно при един завой ифата се преобърна в коритото на Янтра. Г. Мишев, ДМ [еа].


Източник: Речник на българския език (онлайн)