ИХ междум. 1. За израз на укор. – Их, бай Петре, като че не ме познаваш – обади се с укор непознатият. Й. Йовков, АМГ, 123. – Их, пък и ти сега това ли намери да ми приказваш? Ст. Л. Костов, М, 46–47. – Стани бе, Доре! Аз се пошегувах. Стани, де!... Их, каква си! На шега, само за да те уплаша, те блъснах. К. Петканов, БД, 155. – Досещам се, че ще молиш нещо за онзи негодник. Какво именно? – Их, Ваня, не го наричай така! – упрекна го жената. X. Русев, ПС, 46.
2. За израз на досада, недоволство, раздразнение. – Хайде сега сладкото ми момиченце да ни издекламира едно стихотворение! – Их, мамо – каза тя, – нека да не казвам тая вечер! Тъкмо си играехме добре с чичо Бон... П. Незнакомов, СбСт, 113. Лина нервно се отдръпна. – Их, стига, нервна съм... М. Грубешлиева, ПП, 304. Вдясно в раззеленялата нива пред нас се надигнаха някакви грамадни птици... Дропли са, или орли... Но толкова големи! Их, че и оръжие не носим. П. Росен, ВПШ, 48. – Их, боже, не мога от работа да дойда да повидя децата. Елин Пелин, Съч. II, 16. И гледаш, слушаш, не знам досадно / защо ти стане: их опустяло! Π. Κ. Яворов, Съч. I, 40.
3. За израз на задоволство, радост, възхищение. – Много добре си сторила, че не си ѝ отрекла. Их, да знаеш колко ми е драго сега! Т. Влайков, Съч. ІІ, 270. – Велинчо, ти ли си, лели? .. Ти ли си, бре? Их, божичко!... Изгубен те считахме, лели... Елин Пелин, Съч. I, 54. – Их, пък силна жена е тя, аа! Уж коранът ѝ забранява да се противи на мъж, пък – бори се. X. Русев, ПЗ, 97.
4. При израз на желание, копнеж. „Ех, да имам някоя копачка моя си .. Их, дали ще бъде някога, божичко!“ Т. Влайков, РП I, 64. – Ида, ида! – обади се тя високо. – Их, Свилене, колко съм мислила – божичко, защо го не срещна някъде, само да си поприказваме! Елин Пелин, Съч. I, 85. – Их, жена – казал мъжът, – да помогне господ и ние да спечелим някак отневидело, че да видиш как ще живеем. Китка V, 1887, кн. 15, 18.
ИХ частица. За усилване. Христофоров: – Аз никога не дирих богатство, благодарение само на вярата в себе си, но и на нещо по-друго... Драгоданоглу: – Их, едното не бърка на другото. Π. Κ. Яворов, Съч. ІІІ, 1924, 71–72.