ЍХКАМ, -аш, несв., непрех. Индив. Подвиквам при игра на хоро, ръченица, викам иха. Преди да се върне гугувицата, елхата отиде на хоро. Хвана се да играе между два явора. Почна да се друса, да кляка и да ихка, разтърси клоните си и птичето падна от гнездото на земята. А. Каралийчев, ПС ІІІ, 82.


Източник: Речник на българския език (онлайн)