ИХРА̀М м. Диал. 1. Престилка. Жито е отсеяла, жито и пшеница, / лице опрашила, с ихрам са обърсала, / с ихрам са обърсала, триж е по-хубава. Нар. пес., СбНУ XXXVI, 38.
2. Китен плат за миндери и за възглавници (Ст. Младенов, БТР).
– От араб. през тур. ihram.