ИХТИБА̀Р м. Диал. 1. Уважение, почит. – Човек за един ихтибар живее на тоя свят. Ив. Вазов, Р, 13.
2. Чест, добро име. Баба Стана или чичо Тасо би се загледали в бръчките под левото око на дедо Дичо, па би разбрали, че на дедо Дичо му е до плач от милост за Лила, а не до хокане, ама ете, удържа се! Ихтибарът си варди, па не ще да се издаде пред едно вчерашно момче! М. Георгиев, Избр. разк., 65.
◊ Пада ми / падне ми ихтибарът. Диал. Загубвам престижа, авторитета си. Тук не са гледа личната полза, а що ще кажат другите, когато видят, че еди-кой не си направил къщата на два ката и хаджи Божил ще престане да му казва вече „добро утро“, ще му падне ихтибарът. З. Стоянов, ЗБВ I, 42. На бабите ихтибарът като всемогущи свати зел да пада, защото някои моми започели сами да са сватосват с ергените. П. Р. Славейков, СКНГ, 44. Правя ихтибар някому. Оказвам особено внимание някому. – Не го ли виждате, че ме блъска и заключава, ами сте го зяпнали и му правите ихтибар, гаче е каймакамин... Д. Немиров, Б, 141.
– От араб. през тур. itibar.