ИХТИЗА̀ ж. Диал. Нужда, потребност. И тогай овчарот му даде кавало и големата змия му дуна и му рече: „Коа ке имаш ихтиза, па да доеш кай мене“. Нар. прик., СбНУ XV, 127. От довишки сапун нямам ихтиза. П. Р. Славейков, БП ІІ, 20.
– От араб. през тур. iktiza.