ИХТИОЗА̀ВЪР, мн. -ври, м. Зоол. Изкопаемо водно влечуго с форма на риба и силно изтеглени напред челюсти и чифтни крайници с форма на весла, което достигало до 12 м. Ichthyosaurus. През мезозоя пълен разцвет на развитие получили влечугите. Те завладели главно сушата, но техни представители се срещали във водата (ихтиозаври и плезиозаври) и въздуха (летящи гущери – птерозаври). П. Мандев, СПВ, 18. През триаса се появили и нови родове и видове влечуги. От тях в моретата живели тъй наречените ихтиозаври, които по външна форма приличали на сегашните делфини, но били много по-големи (до 12 метра дълги), и плезиозаври. Геол. IX кл, 156.
– От лат. ichthyosaurus, рус. ихтиозавр по гр. ἰχϑύς ‘риба’ + σαῦρος ‘гущер’.