ИХТИÒЛ, мн. няма, м. Тъмнокафява гъста течност, която се получава от скали с останки от вкаменели риби и други морски животни и се употребява за дезинфекция, за лекуване на кожни болести, ревматизъм, подагра и др. Досегашните опити да се приготвят за масова употреба стандартни, т.нар. медицински сапунис примес на лекарствени или дезинфекциращи вещества (най-често ихтиол, сяра, катран и др.), не са дали задоволителни резултати. Ил. Петков и др., КВБ, 26. При сухата дестилация на горивните шисти се получават течни горива (бензин), ихтиол. Г. Георгиев, П, 231.

– От нем. Ichthyol, фр. ichthyol през рус. ихтиол.


Източник: Речник на българския език (онлайн)