ИХТИЯ̀Ч неизм. прил. Остар. Само като сказ. опред. Който е в нужда, който се нуждае; нуждаещ се. Некои казват, че там се събирале хора да уреждат царщината, та и он щел бил да урежда там с них, ама това никой не верва, та и кой може да поверва, че царщината станала ихтияч да се урежда от такива хора като Клативрат? М. Георгиев, Избр. разк., 176–177. – Не бой са, той да е жив, не е ихтияч на други да му плащат даването; както досега са е наплащал, пак ще са наплати. Ил. Блъсков, ПБ II, 59.
– От араб. – Ил. Блъсков, Пиян баща, убиец на децата си, 1879–1880. – Други форми: ихтиàч, ихтия̀дж.