ЍХУ и (удължено) ѝху-ху̀ междум. Подвикване, обикн. при игра на хоро, ръченица и др.; иха, ихи. Мъжете, кривнали калпаци, тропаха буйното граматиковско хоро. „Иху! Иха!“ Ехтеше тъпанът, ручеше гайдата свиреха три медни кавала. Ст. Станчев, ПЯС, 98. – Момчета, след мене! Ситно! Юнашки! Иху! Всички гледаха учудено играта на Вълко. К. Петканов, П, 65. Иху-ху! Хайде-де! / Де, невесто, де! / Писна ми цафара до небото, / хороводник шарен пош размаха. К. Христов, Кр, 58–59.