ИЧИРГУ̀БОЍЛ м. Истор. Прабългарска титла на висш сановник и военачалник, един от най-приближените до хана. Така например през 813 г., когато тракийските области били присъединени към българската държава, хан Крум наложил и над тях същото административно устройство: управител на центъра станал неговият брат, а дясната и лявата част били дадени съответно на ичиргубоила Тук и на кавхан Иратаис. П. Петров, ОБД, 237. Ичиргубоилът е бил управител на вътрешните крепости в българската държава и в това си качество командир на добре въоръжена военна дружина. М. Андреев и др., ИБФДП [еа]. Длъжността чъргубиля не е нищо друго освен славянизирана форма на прабългарската титла „ичиргубоила“ (вътрешен боил), която ни е известна от писмени паметници още от времето на хан Омуртаг. Ст. Михайлов, БС, 60.
– От прабълг.