ЍШ междум. Подвикване за пъдене на птици; ишу, къш. Прикъткваше заран кокошия свят [баба Наца] и му сейваше из полата си шепа зрънца. Съгледа ли чуждо, отведнъж настръхне и размаха ръце: – Иш. Тая е на Цонини, да се надуе дано... Ст. Даскалов, СД, 195. – Иш! – подвикна ѝ гол Тупанкьо и тя [квачката] подхвръкна настрана да търси по-спокойно място. Т. Харманджиев, КБД, 44. Като видя, че гълъбите стоят пред гюмето, грабна шепа мокри камъни и ги хвърли по тях. – Иш! Пшът! – завика тя. Н. Нинов, ЕШО, 15.