ИШАРЀТ м. Простонар. Знак, обикн. таен, направен с ръка, очи, мимика и др. И с едно изразително мановение (ишарет), като даде на майка да разбере, че трябва да ся спре на туй място, той [Гирджикът] слезе. П. Р. Славейков, ЦП I (превод), 46. Но не могли да се приближат до него, тъй като никому не се позволявало доближението, та едва отдалеко могли с ишарети (на махание) да си разменят поздравленията. К. Шапкарев, МЖБМ, 39.
– От араб. през тур. ișaret. – Други форми: ишерѐт, иширѐт.